Слънцето

   Слънцето е звезда на средна възраст, около 4,6 милиарда години. Като опората, която поддържа Слънчевата система, то осигурява енергията, необхофима за съществъването на живота на Земята. То представлява 99 процента от цялата материя в Слънчевата система. Останалите обекти-планети, луни, астероиди и комети, взети заедно, съставляват останалия един процент.

   Въпреки че в него могат да се поберат един милион планети като Земята, Слънцето е смятано за звезда със средно голям размер. Бетелгейзе, звездата на рамото на Орион е почти 400 пъти по-голяма. Подобно на други звезди, Слънцето представлява гигантско кълбо от водород, излъчващо топлина и светлина чрез процес на термоядрен синтез. За разлика от процеса на ядреното делене, при който атомите се разпадат и създават смъртоносна радиация, термоядреният синтез кара атомите да се свързват, като се удрят един в друг и така произвезждат по-чисти и по-горещи реакции.

   Чрез синтез, Слънцето превръща близо четири милиона тона в енергия всяка секкунда.

   Също като много други звезди, Слънцето се върти в центъра на своята галактика. То е разположено в средата на един от ръкавите на галактиката Млечен път и му трябват от 225 до 250 милиона години, за да направи пълна обиколка.

   Слънцето е съставено от 92,1 процента водород, 7,8 процента хелий и 0,1 процента следи от други елементи като желязо, въглерод, олово и уран. Елементите с микроконцентрация ни дават удивителни данни за историята на нашата звезда. Те са по-тежки елементи, които се провеждат, когато звездите експлодират. Тъй като тези елементи са в сравнително малко количество в Слънцето, ученитесмятат, че са получени предишни звездни експлозии. Слънцето и всички елементи, които се откриват в него на Земята и на останалите планети, както и в нашите тела, са рециклираните останки от тези две предишни експлозии.

   Когато космонавтите го наблюдават от Космоса, нашето слънце изглежда бяло. А когато го наблюдаваме от Земята, през атмосферата, ни изглежда като жълта звезда. Когато астрономите изследват особеностите на повърхността, те виждат много по-сложна структура, отколкото една голяма, ярка топка газ. Най-видими са слънчевите петна. Тези петна са области с малко по-ниска температура, които изглеждат по-тъмни на фона на окръжаващата ги по-гореща повърхност. Повърхността на Слънцето е с температура около 5 500 градуса по Целзий, а на слънчевите петна е около 3 316 градуса по Целзий. От тези петна излизат огромни горещи газови изригвания, наречени протуберанси. Протуберансът следва невидими магнитни лини, които свързват слънчевите петна. Той се разпростира много високо над фотосферата, повърхността на Слънцето. Слънчеви изригвания от повърхността на Слънцето и експлозии от заредени частици понякога достигат най-отдалечените кътчета на Космоса. Така създават красиво сияние на Земята и на всички останали планети в Слънчевата система.

   Знаем, че Сънцето прави живота на Земята въузможен. Не бихме  оцелели без него. Но то също така създава и проблеми.

   На 28 октомври 1003 година научихме колко сериозни могат да бъдат тези проблеми. Голямо слънчево изригване изстреля силно заредени с енергия частици точно към Земята, подобно на куршуми. Полетите на самолетите над Северния полюс трябваше да бъдат отменени, защото пътниците щяха да бъдат изложени на повишена радиация. В Швеция беше прекъснато електрозахраянването, а някои сателити, орбитиращи около платата се повредиха. Много други, включително космическият телескоп „Хъбъл“, трябваше да бъдат изключени и приведени в безопасен режим, за да бъде защитена чувствителната им електроника.